НЕ ВЯРВАМ В БОГ И В ДЯВОЛА НЕ ВЯРВАМ

ЧОВЕКЪТ САМ Е БОГ И САМ Е ДЯВОЛ

ЧОВЕШКАТА ДУША - ЧУВСТВИТЕЛНА ВЕЗНА

ЛЮЛЕЕ ДВЕ БЛЮДА С ДОБРО И ЗЛО

КОЕ ЩЕ НАТЕЖИ, ЧОВЕЧЕ САМ КАЖИ

Надежда Тонкин





ТЯ ОХЛАЖДАШЕ ГОРЕЩИТЕ СИ УСТНИ

В ИЗВОРЧЕТАТА, ПО ПЪТЯ Й

СЛУЧАЙНО СРЕЩНАТИ

И САМА НЕ ЗАБЕЛЯЗА КАК ПРИВИКНА

ДА НЕ ТЪРСИ НИТО ЧИСТОТАТА,

НИ ДЪЛБОЧИНАТА

НА ГОЛЕМИЯ И БИСТЪР ИЗВОР

Надежда Тонкин




Д-р Надежда Тонкин е родена на 27. 02. 1927 година. Изучава последователно славянска филология, медицина и философия. Пише и публикува стихове от ученическите и студентските си години. Издала е три стихосбирки: "Жадни за слънце очи", "Звън на камбана" и "Вяра, Надежда, Любов". Тя е и един от създателите на ново направление в медицината, Невро - Дерматология.

но в никакъв случай сам не е Бог /лично мнение/.

Да - свободната воля... И колко е добре да сме здраво стъпили на земята и да не изпадаме в крайности! Нездравословно би било, да се вживява някой, в която и да е от двете роли...
Поздрави!

Колко вярно е за човешката душа ,тя найстина ,чувствителна везна е !:)

Душата ми възкръснала се моли
и знае,че е нужен тоз живот
Останалото е било, защо ли
на отчаянието просто плод...

Поздрави! Хубав, светъл ден ти пожелавам!

:)))))))))))))))))))))))))))))
и със сигурност той е ГОЛЕМИЯ И БИСТЪР ИЗВОР ,
спрем ли да вярваме в НЕГО ни остава да утоляваме жаждата си с вяра в ИЗВОРЧЕТАТА, ПО ПЪТЯ

СЛУЧАЙНО СРЕЩНАТИ

да НЕ ЗАБЕЛЯЗВАМЕ ПРИВИКВАНЕТО СИ

ДА НЕ ТЪРСИМ НИТО ЧИСТОТАТА,

НИ ДЪЛБОЧИНАТА ...

/стихотворенията са с различна насоченост , просто " използвах" второто /




Усмихнат ден ти желая , Тина !

Ще натежи човешкото...
А то е и така нареченото добро, и така нареченото зло...
А душата е обречена да търси... да търси чистотата и дълбочината на големия и бистър извор...
Поздрави!

Tук метафорите са много по дълбоки от това,което се чете на повърхноста!
Може би само тота се е позамислила от прочелите постинга!!
Поздрав за избора ти,тини4!!!!Възхищавам ти се за тоз постинг!!!
За сега ще кажа само това,а по-късно/може би след ден-два/ще се върна за повече:)))))))/искам да знам кой от прочелите го е прочел:)/

И аз така...

...много лесно понякога лутайки се в ураган от емоции е склонна да губи уравновесеност... Чувствителността й е проклятие и благословия! Но по - добре, отколкото безчувственост!
Хармония - това, пожелавам на всеки!
Поздрави! :)

Благодаря ти! Стихчето ти ни напомня, че да се подаваме на отчаяние, е най - лесния път да загубим себе си... А и чудесно е възкръсването на душата след всяко колебание и изпитание! Поздрави :)

Зная, че разбираш посланието ми...
В живота си, ние се стремим към доброто!
Пожелавам и на теб добро и светлина!
Поздрави :)

Радва ме твоята вяра!!!
Като се замисля, вероятно нито Дяволът е толкова черен, нито Ангелът е съвършенно бял... :))) Преплитат се тези възприятия... и да, когато има Вяра сме по - наясно със себе си и случващото се!
Не визирах конкретно религия - а, по - скоро противоречивата природа на човека :) И не ми се ще да се разпиляват усилия и емоции за несъществени неща... А по - скоро, да се стремим към съвършенство, доколкото изобщо това е възможно, без да отминаваме наистина важните неща от живота!
Много ти благодаря за пожеланието и коментара!
Поздравления! :)

но никой не е винаги ходещ в светлина или в тъмнина. Ние имаме роли в този живот (деца, майки и т.н. .....) и попадаме в различни ситуации на зависимост от обстоятелствата и от другите. Ние не правим грешки, а учим уроците си на Земята. Важното е да имаме състрадание към хората, разбрали тяхната болка и балансирайки между светлината и тъмнината да вървим към хармония. Бог е във всички нас и обединението ни затова е нужно, за да се възроди божествения мир на Земята. Интеграцията ни ще засили положителната енергия и Земята ще измести леко своята ос и ще достигне нова дименция, даваща на човечеството нови възможности за комуникация и усъвършенстване, за които само от фантастиката сме чували. Този процес вече е в действие. Доказателство е интернет и вашите отворени, търсещи души. Дали ще го наричате Бог .... подробност... но го чувствате в душата си, нали?
Да! Не казвайте НИКОГА, нито ВИНАГИ, защото това са абсурди измислени от хората за собствено оправдание. Всичко е относително.

Да, като хора - ние сме сме устроени такива... Когато не сме намерили баланса на вечното противоречие у нас, страдаме и ние и околните! Много важно е, да ме губим човешкото у себе си...
Благодаря ти за коментара! Хубав ден и поздрави :)

Коментарът ти определено ще държи в напрежение... метафората е дълбока, но много ясна! И да, не е само една. Затова и стиховете са два :))) А тълкуването е дълга история :) Коментарите ми допадат!
Защото са според човека... както мисленето и действията! Когато пусках постинга съвсем ясно споделих откровение и изпратих послание... И бях наясно, че всеки ще го изтълкува според чувствителната си душа и емоционалното си състояние!
Нямам търпение да се върнеш тук и да ни разгадаеш позицията си!!!
Благодаря и поздрави! :)

Бих казала от живота се научих да не казвам "никога"... Кому е нужно да разочароваме околните и себе си най вече!? ;)
А и по делата се познават хората, не по думите... Има много красиви и мили думи. галещо за душата е да ги чуе... Но когато се разминават с действията, ех как боли!
Благодаря ти и всичко добро! :)

Благодаря ти за изчерпателният коментар, Руми! Като, че няма какво да добавя, освен да не търсим доказателства за всичко, което мислим и чувстваме...
Вечната борба и единство на противоположностите! Лао Дзъ споменава Ин-Ян полярността само веднъж, в глава 42 на Тао-те чинг:
"Сътвореният свят носи Ин на своя гръб и Ян в лице;
Чрез обединението на преминаващите през всичко принципи, той постига хармония."

Благодаря ти, че се отбиваш при мен! Търсенето ми напоследък води до неподозирани открития... И когато съм готова с отговора за самата себе си... някой ден - ще го споделя...
Поздрави и усмивки! :)

Като лодка
изхварлена на пясъка
от бурните вълни
и любовта
заровена стои
под побелели чувства.
И дните ни
изпълнени с мечти
на златна есен
като листа
обрулени от вятъра
прегръщат тишината.
Снегът вали,
покрива всичко в бяло,
а огънят -
той все така гори
дълбоко някъде в душата.
Ще дойде пролет
и птицата ще долети.
Пак любовта
в сърцата ще гори
до следващата златна есен.

Зла е съдбата за малките дяволи,
малките винаги жертва са ставали.
Малките плащат за всички беди,
дявол ли си - голям бъди.
Серафим Северняк

и ако човек си е такъв как би могъл да бъде друг ВНЛ е в чистата душа това поражда мисълта! Чудесно

Трогна ме... Стихът означава много за мен!
Благодаря!!!

Благодаря - съвсем на място!
Поздрави! :)

Отговор в три думички!
Да не има Вяра...
Да не губим Надежда...
Да чувстваме Любов!

Колко лесно е да го напишем, а цял живот се учим :)
Поздравления :)

нека денят ти бъде изпълнен с най-ведрото настроение,
нека тъгата и лошите мисли бягат " като дявол от тамян",
Нека всяка мисъл насочена към теб бъде " Да си добре"
;)) И умната- живей, живота с кеф!!!

Нека е така!
Нека е така и за теб, заслужаваш го!!!
Повтарям си го и поглеждам небето... Моля се, да ми дойде акъла и да го не затрия пак ;)
Да, живота трябва да се живее с кеф, на пук на всички гадости наоколо...
Поздрави! :)))

И двата ти стиха са много добре подбрани и свързани един друг,макар и да са два отделни:)
Човек сам избира накъде да поеме,това не е в ничия сила.Ни Бог ни Дявола може да нарежее във везните му така,както собственият му избор и действие,оттам той може да бъде доброто и опрощаващото,както може и да бъдя самия Дявол.Това относнонормалните за всеки човек качества.
Другия стих:Желанието ни за знанията,за едно вътрешно доусъвършенстване и верният избор относно неговото изпълнение.Тук влиза всичко:музиката,литературата ит.н.Дали ще подберем правилно чистия,дълбокия извор или ще се наврем в плиткото , преходното,повърхностното.Дали ще залеем себе си с помията на посредственото.Този ни избор винаги се отразява и на манталитета ни и на начина ни на живот.Дори и целия свят да ни тика в ръката посредственото четиво и музика избора да го вземем си е наш,както и отговорността да умеем да търсим в даден текст казано ли е нещо или не.Думите не са текст!:)Защо употребих думата отговорност в предишния ред?Защото за мен това е отговорност към нас самите,отговорност е и към тез на които предаваме част от нашите виждания.
Хареса ми постингът ти!Много!!!Много е актуален!!!! Зов за светлина е!!!За глътка въздух сред простотията е зов!
Браво ,тини4!!!
Все по-често забелязвам тенденция без да се вниква и мисли като стадо,заблее ли една овца и всички ,които са наоколо да допълнят хора.Доста постинги излезнаха с таз тематика,но там без много четене се схващаше за какво става дума и повърхностните лешояди се насхвърляха с плоските си реплики надребно и го свеждаха до лични разправии.За тоз на глупаците не им е достигнал акъла:))))))))))Но не всеки може да надмине ниво"четене":))Иска се повече от това да познаваш буквите:)))))))))След моя коментар може и да ти долети някой ,друг:))Но как ще запитат поетесата,защо го е написала...Това вече незнам:)))))))

Моите поздравления!Коментарийте ни излезнаха едновременно на 24.1.Прочетох го и се зарадвах,че вникваш в нещата,а не само четеш и отмяташ участие:)))))

Да! Разбрала ти си моя апел, зов и послание... Моето негодувание, възмущение и разочарование...

Рядко пускам случайни постинги. Дори безобидните поздрави, или благодарности имат контекс, забележим от малцина! И да, някои разбират - усещат... други , не! И това е нормално - никой не е длъжен да анализира нечии мисли, а и се изисква време, познания и размисли - не разтоварване! :)

Да, между стиховете има връзка. Тънка и едвам доловима... Поздравляния, че вникна в посланието! Не съм се и съмнявала... И то не защото ме познаваш, а защото търсиш смисъла и разсъждаваш...

В нашите ръце е нашата съдба... и не само нашата! Действия ни или бездействия ни могат да имат непредвидими последици!
Не апелирам към крайности, държа да знае това! Апелирам към отстояване на позиции, водени не от емоции, а разум! Апелирам към лоялност, толерантност и разбиране... както и към непримиримост, самоусъвършенстване и мъдрост!

Поетесата, написала тези стихове е посветила живота си в помощ на човешките проблеми... Тя, също като всеки от нас се е сблъсквала с дилемата на всяка чувстваща душа - да се загуби в посредствеността или да се опълчи на инерцията! Помествам нейни стихове, възхитена от силата и!
И още нещо... Вярата!!!
Не само в Бог! А в себе си и собствените си възможности!
Но не и съюза с дявола, който така изкушава понякога...
Но не е и изживяването в ролята на Господ! Мярката... Културата... Разбирането... Толерантността... Честността! Отговорността...
Все необходимости и много за които сега не се досещам!!!
Да се живее с тах не е съвсем лесно, но е достойно!
Благодрая за коментарът, bizcocho - стопли ми душата :)))
Поздрави! ;)

Никога не казвай... "никога"!
Ще разочароваш и себе си... и хората на които държиш и разчитат на теб...

ако не знаех колко съм умничка можех да се комплексирам ...
аз не виждам и коментара си като плитък .
не виждам и гениални коментари .

веселба !!!!!!!

Веселбата е в кавички, макар да не си ги сложила :)
И понеже си умничка, нещо за което аз изобщо не претендирам, си наясно, че горещите страсти, обикновено са на лична основа...
И нека всеки пише каква е работата, понече съм тук за да я разбера!!!
Харесвам и разбирам всички коментари, защото ако са блудкави и еднотипни - лошо...
Целта на постинга е който има желание да изкаже мнение, а не да бъден укоряван :)
Поздрави!!!!!!