Нещо забавно за лека нощ! :)




Някои хора не приемат очевидни истини от даден човек, но се ловят за същата истина... изречена от друг! А се доверяват, или поне така твърдят... Има ли логика? Но защо ли да я търся там, където я няма!

Мислех да почакам с този постинг
до 30. 04. 2009 г. За да "отпразнувам" една годишнина... Но нямам време за губене :)

"Тлеещите въглени от огъня на следващата сутрин. Ако ги оставим, те ще гаснат бавно. Не оставяйте жаравата на случайността и на природните закони. Ако искате да я изгасите, захлупете я, задушете я, лишете я от храна. За да я възпламените, дайте и въздух, стъкнете я, докато пламъците лумнат отново. Само с неугасващо внимание и бдителност можете да поддържате огъня!"
www.ciela.net 

получих ли това което исках - не знам.
Но изглежда съм по-спокойна и поради тази причина изпълнявам блокърските правила- едни ден в седмицата блога. Е по накога са два, три. Чета и препрочитам любими неща, следя "сериали". В зависимост от настроението- пускам някой хаплив коментар.
Но ти имаш доста читатели и почитатели, на които ще им е мъчно, ако няма поне една седмично публикация.
А аз както ти обещах преди време съм залегнала над уроците- нещо не вървят и все още сричам, но надявам се поне до лятото да науча нещо смислено да произнасям.
Поздрави - и не съм престанала да надничам при теб.

Благодаря ти за всичко, дете на любовта!
Ще бъдеш разбирана и обичана!
Забавлявай се, побеждавай и си пази здравето!

С обич, Тина!

ПП. Съжалявам за стихчето в коментара, за двете сърчица - едното котешко, а другото човешко... усмихнато заспали, независимо от разликата в тяхната природа! :(

По ирония на съдбата, ти ме посрешна... и ти може би, сега и ме изпращаш...
Почивката ми е така необходима! Но ако имам нещо смислено да кажа, ще го постна ;)
Възхищавам се на решителността и силата ти! И ти благодаря, че ми показа значението на нещо важно за мен! И колко хубаво, че спазваш обещанията си :)))
Не зная, дали си получила това, което си искала... времето ще покаже... Дано!!!
Не зная и ще се връщам ли тук или ще се промъквам с шапка невидимка...
Усещам те наоколо :)
Ти си като звездите, които не винаги се виждат - но знаеш, че ги има!
Благодаря ти!

С обич, Тина!

В живота не всичко е логично.Има много алогични,но хубави неща.Например това:влюбваме се в човек,който по-късно разбираме,че не го харесваме.Но какво да правим,такава ни е човешката природа!?:)))

Да, такава ни е природата :))) И трудно можем да избягаме от нея... Както в онази притча за скорпиона, който не могъл да устои и ужилил.., макар това да било пагубно и за него!
Накара ме да се замисля, не са ли най - вълнуващи именно нелогичните неща в живота ни? ;) И когато се променят, което не ни харесва... едва тогава търсим логиката!
Благодаря ти и поздрави! :)

... бе посветен на thesilent!
Правокиран от усещането, че я губим... Но нещата от живота са такива! А нашият път към Ада, е постлан с добри намерения... И нараняваме най - жестоко, точно хората, които най - много обичаме!
Бе правокиран и от един общ рожден ден - на едно бебе и един котарак...
И когато Любовта трябваше да празнува, се оказа, че си мисля за една отминала любов! Всеки ден с нея бе белязан от емоции... всеки ден без нея... лишен от съдържание!
Годишнината е за един Скорпион, чиято отрова още е в кръвта ми! Понеже мина достатъчно време, се научих да живея без него... Но често си спомням колко преходни са нещата от живота... И колко са различни от позиция на времето... Всеки, решава кога да си отиде и живее с последиците от това решение...
А живота просто продължава. И няма да е същият, но поне можем да се усмихнем и да го направим по - поносим...
Такива мисли се въртят в главата ми след вчерашният Св. Валентин. А нещо се разболявам... любовта, питиетата и емоциите ми дойдоха вповече :)))

Мила Тина, не се огорчавай от никого. В края на краищата всеки прави това, на което е способен. Защо искаш прасенцето да запее или змийчето да полети? А наранените дето си отиват не ги задържай. Ако някой извор е пресъхнал наливането на вода отгоре не помага. Подпочвените му води сами ще намерят нов път и щастливо ще заромоли някъде ручейче. Не се обиждай, ако някой нещо е казал или направил според тебе накриво. Светът не се върти около тебе или мене. Може този някой да го боли зъб и си го изкарва на нас. Често реакциите на другите нямат нищо общо с нас. Не знаеш кой кога къде и с какво го е наранил и ти сега му отваряш раната без да знаеш дори.....така е. Прочетох коментарите ти. Правилни изводи правиш. Сега се отпусни и остави всичко да си върви по пътя. Хубаво го казваш"А живота просто продължава. И няма да е същият, но поне можем да се усмихнем и да го направим по - поносим... " и даже щастлив, Тини!!!
Поздрав, Руми

Да, мога да продължа! Ти знаеш, колко не обичам крайностите...
Бях се отказала да очаквам от хората повече, отколкото могат и искат да бъдат... И не мога да спася никой от него самия... Затова, макар да съм огорчена достатъчно, не следва да страдам безмислено - полза никаква! Просто ще си обърна повече внимание, за да върна баланса и да намеря спокойствие... А и днес ми се случиха толкова хубави неща, че съм спокойна и щастлива :)
Благодаря ти, за мъдрите и мили думи!

С обич, Тина!

Добрите хора рано или късно намират хармонията в себе си. Баланса така се поддържа не закостенял на средата, а в непрекъснато нагоре, надолу движение, трептене от чуждата болка, изхвърляне на своята и политане в радост.... ти го знаеш, затова успяваш.
Поздравявам те, Руми

Две мънички пулсиращи сърца,
на котка и на мъничко човече...
Усмихнато докосват се в съня
различната природа не им пречи...

Повече няма... засега!

Защото.. как да кажа "никога"! :)))
Поздравления ;)