Разказват, че някога във Фъчжоу жевеел един беден студент. Наричали го Ми. Той бил толкова беден, че нямало с какво да заплати дори една чашка чай. Ми навярно щял да умре от глад, ако не бил един стопанин на чайна, който го съжалил и го хранел и поел безплатно. Но ето, веднъж Ми дошъл при стопанина на чайната и казал:
  -Аз си отивам. Нямам пари и няма с какво да ти платя всичко, което тук съм изял и изпил. Но не искам да бъда неблагодарен. Ето виж!
И той извадил от джоба си парче жълт тебешир и нарисувал на стената щъркел. Щъркелът бил като жив, само че бил жълт. 
  -Този щъркел - казал Ми, - ще ви донесе десет пъти повече пари, отколкото дължа. Всеки път, когато се съберът хора и плеснат с ръце, той ще слиза от стената и ще танцува. Но запомнете едно: никога не го карайте да танцува за един човек. А сега, прощавайте!
  С тези думи студентът Ми се обърнал и излязъл.
  Стопанинът бил учуден, обаче решил да опита. Когато на другия ден в чайната се събрал много народ, той помолил всички да плеснат три пъти с ръце. Тоз-час жълтият щъркел слязъл от стената и изтанцувал няколко танца! При това, колко весело и забавно! А после се върнал на стената. Гостите били възхитени - ахкали и не вярвали на очите си. И така било всеки ден, когато в чайната се събирали хора. Слухът за нея се разнесъл навсякъде, народът се извървял, стопанина бързо забогатял. Обещанието на студента Ми се сбъдвало.
  Но ето, че веднъж в чайната дошъл богат чиновник. Гледа - наоколо само селяни и занаятчии. Разсърдил се и заповядъл да изгонят всички. Слугите се нахвърлили с тояги, народа се разбягал и чиновникът останал сам. Извадил пред стопанина купчина пари и поискал да му покаже щъркела! Като видял парите, той забравил всичко и плеснал три пъти с ръце. Щъркелът слязъл неохотно от станата и изтанцувал един танц. Изглеждал мрачен и болен. После се върнал обратно и повече не помръднал. Чиновникът крещял, заплашвал, но нищо не могъл да стори!
  А през нощта някой потропал силно на вратата на чайната. Стопанинът отворил и видял студентът Ми - стоял и мълчал! Извадил от джоба си свирчица, засвирил и тръгнал без да се обръща... Щъркелът трепнал с крила, скочил от стената и тръгнал след него. Оттогава никой не чул нищо за тях!
  Старите хора казват, че ако някъде се появи такова чудо, то е за всички. А когато го притежава само един човек, все едно че го няма, то и без това изчезва!